В навечерието на Трети март 2012 г. се състои премиерата на екранизираната версия на спектакъла на НФА „Българе” „Това е България“ . Реално това е първият музикално-танцов фолклорен филм у нас, по сценарий и режисура на Христо Димитров.
Във филма са представени по интригуващ начин богатството и красотата на музиката, песните и танците от седемте фолклорни области на България. Зрителите са емоционално завладени от историята, културата, традициите и несломимия дух на българския народ, както и от красотата на българската природа. Значителна част от снимките са направени сред живописни кътчета на Родопите, Етрополския Балкан, Триград, Етъра, Банско, Жеравна, Котел и други красиви места в страната.
Водещата роля на разказвача в „Това е България!” се изпълнява от незабравимия Георги Черкелов. Благодарение на филма, днес култовият актьор присъства чрез мултимедия във всяко представяне на спектакъла.
Наред с изключителните тацьори на ансамбъл „Българе”, във филма спектакъл участват фолклорната певица Албена Вескова, виртуозът на цигулката Атанас Славов-Мравчо, Стоян Михов /в ролята на войводата/, Николай Атанасов /в ролята на родопския кехая/, солистите Живко Иванов, Весела Петкова и др.
В Добруджанската картина ролята на баш майстора изпълнява сценаристът, режисьор и хореограф на филма Христо Димитров – създател и продуцент на НФА „Българе”. Малките участници са децата от музикалното училище в Котел и актьорската трупа „Фукльовци”. Всички каскади се изпълняват от самите танцьори на ансамбъла.
И тази продукция на НФА „Българе” е финансирана от Ян и Елена Андерсон. Снимките на филма продължават цели 4 години /от 2007 до 2011 г./. Появата му поставя началото на нов жанр във филмовата продукция у нас – на практика той е първият ни музикално-танцов фолклорен филм. Официално е представен пред журналисти и ценители на 27 февруари 2012 г. Премиерата е в памет Георги Черкелов, който не дочаква събитието с 9 дни …
Любопитни факти по време на заснемането на филма:
-
При изпълнението на песента „Излел е Дельо хайдутин” Албена Вескова е била принудена да стои на ръба на 200-а метрова пропаст. За да не падне, е била завързана с въже през кръста и подсигурена от художествения ръководител на ансамбъла – Стоян Михов. Снимките са заснети в Триград, като за случая е използвана широко обективна камера, която е била разположена от другата страна на каньона.
-
По време на снимките на битката в Македония, Христо Димитров открива в гората заблатено място, покрито с плътен жабуняк. Хрумва му идеята, на това място, да бъде настигнат и убит един от комитите. Нямало е как да бъде проверено дъното, за да не се развали жабуняка. Сцената е трябвало да бъде заснета от първия път, а рискованата каскада е възложена на танцьора от ансамбъл „Българе” – Димитър Стамов. Той я изпълнява перфектно и потъва в тресавището с отворени очи и уста и тъй като каскадата не е била планирана предварително, Стамов не е имал резервни дрехи се е прибрал целия в кал и тиня до София.
-
След 24-часови изтощителни денонощни снимки танцьорите на „Българе” се налага да пренесат /без да разглобяват/ снимачния кран на отсрещния бряг на язовир Искър. В 6 часа сутринта, момчетата вдигат крана на ръце и го носят стотици метри, като пеят песента „Тих бял Дунав се вълнува”! Когато вижда тази гледка режисьорът Христо Димитров се просълзява.
-
По време на снимките на странджанската картина танцьорката Весела Петкова наистина преминава през огъня., което на практика я превръща в истинска нестинарка. В ръцете си тя държи най-малкия участник във филма – двумесечната Емануила Божкова, дъщеря на артистичния директор и балет майсторката на ансамбъл „Българе”.
-
По време на снимките течението отнася лодката, която тегли понтона в картината Северна България. Повече от час Марин Табаков и Стоян Михов я търсят в непрогледната нощ, обхваната от гъста мъгла. За придвижване, използват водно колело. През цялото време са били мокри до коленете, като температурата на водата е била около 10 градуса. Въпреки това и двамата не се разболяват и продължават да изпълняват задълженията си до приключване на снимачната нощ.
-
Зимната картина с коледарите е трябвало да бъде заснета в Копривщица, обаче там спира да вали сняг и започва силен дъжд. Единственото място, където по това време в България е валяло сняг е в Банско, затова целият технически, снимачен и актьорски екип тръгва за Банско, където успяват да хванат послединят снеговалеж през тази година. Всички са уверени, че това е Божие дело.