В навечерието на Трети март 2012 г. се състои премиерата на екранизираната версия на спектакъла на НФА „Българе” „Това е България“ . Реално това е първият музикално-танцов фолклорен филм у нас, по сценарий и режисура на Христо Димитров.

Във филма са представени по интригуващ начин богатството и красотата на музиката, песните и танците от седемте фолклорни области на България. Зрителите са емоционално завладени от историята, културата, традициите и несломимия дух на българския народ, както и от красотата на българската природа. Значителна част от снимките са направени сред живописни кътчета на Родопите, Етрополския Балкан, Триград, Етъра, Банско, Жеравна, Котел и други красиви места в страната.
Водещата роля на разказвача в „Това е България!” се изпълнява от незабравимия Георги Черкелов. Благодарение на филма, днес култовият актьор присъства чрез мултимедия във всяко представяне на спектакъла.
Наред с изключителните тацьори на ансамбъл „Българе”, във филма спектакъл участват фолклорната певица Албена Вескова, виртуозът на цигулката Атанас Славов-Мравчо, Стоян Михов /в ролята на войводата/, Николай Атанасов /в ролята на родопския кехая/, солистите Живко Иванов, Весела Петкова и др.
В Добруджанската картина ролята на баш майстора изпълнява сценаристът, режисьор и хореограф на филма Христо Димитров – създател и продуцент на НФА „Българе”. Малките участници са децата от музикалното училище в Котел и актьорската трупа „Фукльовци”. Всички каскади се изпълняват от самите танцьори на ансамбъла.
И тази продукция на НФА „Българе” е финансирана от Ян и Елена Андерсон. Снимките на филма продължават цели 4 години /от 2007 до 2011 г./. Появата му поставя началото на нов жанр във филмовата продукция у нас – на практика той е първият ни музикално-танцов фолклорен филм. Официално е представен пред журналисти и ценители на 27 февруари 2012 г. Премиерата е в памет Георги Черкелов, който не дочаква събитието с 9 дни …

Любопитни факти по време на заснемането на филма:

1. При изпълнението на песента „Излел е Дельо хайдутин” Албена Вескова е била принудена да стои на ръба на 200-а метрова пропаст. За да не падне, е била завързана с въже през кръста и подсигурена от художествения ръководител на ансамбъла – Стоян Михов. Снимките са заснети в Триград, като за случая е използвана широко обективна камера, която е била разположена от другата страна на каньона.

2. По време на снимките на битката в Македония, Христо Димитров открива в гората заблатено място, покрито с плътен жабуняк. Хрумва му идеята, на това място,  да бъде настигнат и убит един от комитите. Нямало е как да бъде проверено дъното, за да не се развали жабуняка. Сцената е трябвало да бъде заснета от първия път, а рискованата каскада е възложена на  танцьора от ансамбъл „Българе” –  Димитър Стамов. Той я изпълнява перфектно и потъва в тресавището с отворени очи и уста и тъй като каскадата не е била планирана предварително, Стамов не е имал резервни дрехи се е прибрал целия в кал и тиня до София.

3. След 24-часови изтощителни денонощни снимки танцьорите на „Българе” се налага да пренесат /без да разглобяват/ снимачния кран на отсрещния бряг на язовир Искър. В 6 часа сутринта, момчетата вдигат крана на ръце и го носят стотици метри, като пеят песента  „Тих бял Дунав се вълнува”! Когато вижда тази гледка режисьорът Христо Димитров се просълзява.

4. По време на снимките на странджанската картина танцьорката Весела Петкова наистина преминава през огъня., което на практика я превръща в истинска нестинарка. В ръцете си тя държи най-малкия участник във филма – двумесечната Емануила Божкова, дъщеря на артистичния директор и балет майсторката на ансамбъл „Българе”.

5. По време на снимките течението отнася лодката, която тегли понтона в картината Северна  България. Повече от час Марин Табаков и Стоян Михов я търсят в непрогледната нощ, обхваната от гъста мъгла. За придвижване, използват водно колело. През цялото време са били мокри до коленете, като температурата на водата е била около 10 градуса. Въпреки това и двамата не се разболяват и продължават да изпълняват задълженията си до приключване на снимачната нощ.

6. Зимната картина с коледарите е трябвало да бъде заснета в Копривщица, обаче там спира да вали сняг и започва силен дъжд. Единственото място, където по това време в България е валяло сняг е в Банско, затова целият технически, снимачен и актьорски екип тръгва за Банско, където успяват да хванат послединят снеговалеж през тази година. Всички са уверени, че това е Божие дело.